Рибено масло

Жизненоважно за сърцето, мозъка и живота изобщо

 

Знанията ни за ролята, която мазнините и маслата играят в човешката диета постоянно се увеличават. В продължение на десетилетия ни беше втълпявано, че мазнините са вредни, а диетите в които липсват мазнини бяха постоянна мода. В крайна сметка обаче, до общественото съзнание си проправи път информацията, че не всички мазнини са еднакви, както и че редица мазнини и масла са жизненоважни за здравето ни.

Ние все повече си изясняваме кои мазнини са полезни за нас и кои – не чак толкова. В миналото имаше спор дали е по-добре да се употребяват наситени мазнини (сред които е маслото) или ненаситени (сред които са зехтинът и рибеното масло), но сега вече е ясно, че и двата вида си имат своето място в диетата ни и че всъщност по-важно е да насочим вниманието си към тяхното качество.

От дълго време е несъмнен факт, че рибеното масло е от „отбора на добрите”. Омега-3 мастните киселини в рибеното масло вече са незаменима част от нашата диета с доказано благотворно въздействие при широк диапазон здравословни проблеми: от артрит до Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, от шизофрения до стрес.

 

Омега-3 мастните киселини

 

Омега-3 мастните киселини в рибеното масло принадлежат към група мазнини известни като „незаменими мастни киселини”, ненаситени мазнини или полиненаситени мазнини. По-задълбоченият анализ на полиненаситените мазнини в рибеното масло показва, че те са от ключово значение за здравето и правилното функциониране на всяка клетка в тялото ни.

От съдържанието на ненаситени мазнини зависи гъвкавостта на мембраната на нашите клетки, лекотата, с която се извършва обменът на веществата през тях, безпрепятственото навлизане на нутриентите и различните сигнали в клетката и ефективното премахване на токсините. Нивото на ненаситени мазнини в клетъчната мембрана определя също количеството енергия, което клетката произвежда, за да задоволи разхода за всичките си функции, както и способността й да комуникира. От избоеното дотук, в крайна сметка, зависи здравето и поведението на всяка една от стоте трилиона клетки, съставящи нашето тяло.

Омега-3 мазнините са необходими и за производството на ред простагландини, или тъканни хормони, които имат задачата да се борят с възпаленията и да осигуряват гладкото протичане на всички телесни процеси. Организмът ни трябва да поддържа способността си да произвежда множество простагландини, които регулират менструалните цикли, бременността и маточните контракции по време на раждане. Това е една от причините приема на незаменими мастни киселини да е толкова важен по време на пубертета и бременността, когато, освен всичко друго, спомага за формирането на нови здрави тъканни клетки в ембриона и утробната стена. Омега-3 мастните киселини в рибеното масло са основен фактор, от който зависи функционирането на мозъка и нервната ни система, здравето на репродуктивната ни система, храносмилателния тракт, кожата, кръвоносните съдове, белите дробове, сърцето и почти всички останали органи. Често чуваме, че белтъчините са строителният материял за всичките разнообразни структури в тялото ни, но мазнините имат не по-малко значение. А сред тях, омега-3 мастните киселини заслужават особено внимание.

 

Омега-3 мастни киселини

 

          Омега-3 мазнините се съдържат в морските храни, като рибата и крила, както и в ядките и семената – особено в лененото семе. Месото, млечните продукти и яйцата също съдържат омега-3 мастни киселини, защото те са важен елемент и от мембраните на животинските клетки, но количеството им в тези продукти зависи от това с какво са били хранени животните.

            Не всички омега-3 мастни киселини са идентични. Лененото семе често се изтъква като добър вегетариански източник на мазнините от тази група, но структурата на мастните киселини в него е различна от структурата на тези в рибата.

            Лененото масло е богато на алфа-линоленова киселина, която ние наричаме родителска форма. За да я усвои организмът ни напълно, е необходимо да я превърне в EPA и DHA (ейкопентаенова киселина и докозахексаенова киселина), омега-3 мастни киселини с по-дълги вериги, които се намират вече формирани в рибеното масло. Процесът на преобразуване се нуждае от множество условия, сред които подходящо ниво на рН и присъствие на ензима D6D (делта-6 десатураза). Лененото масло би било добър вегетариански заместител на рибеното масло, при положение, че организмът на приемащия го човек пълноценно преобразува алфа-линоленовата киселина в ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина.

            Ефективността на този процес при хората от известно време е под въпрос. Според едно скорошно изследване стойността на тази конверсия е 5-10% за EPA и 2-5% за DHA. Според други изследвания този процент варира и според местообитанието. Хората живещи в райони, където за задоволяване на потребността от омега-3 мастни киселини традиционно се разчита на рибено масло, закономерно произвеждат по-малко D6D и съответно процентът на конверсията при тях е по-нисък.

            В Северна Европа по-голямата част от населението винаги е обитавало крайбрежните райони, хранейки се предимно с различни видове риба, които им осигуряват EPA и DHA, както и с ядки и семена, мастните киселини, в които организмът им трябва да преобразува. Затова способността на тези хора да преобразуват мазнините в лененото масло, например, би била по-добра от тази на населението в антарктическите райони, но не толкова добра, колкото тази на населението от вътрешността на Британските острови, където достъпът до риба е ограничен, но пък ядките и семената са по-дъстъпни.

            Способността да се преобразуват мазнини несъмнено е различна при различните хора, в зависимост от енергията, ресурсите и вътрешните условия на организма им. Способността ни да произвеждаме ензима D6D, например, може да бъде ограничена от редица фактори, като алкохол, кофеин, химикали от околната среда, карциногени, хормонален дисбаланс (напр. високо ниво на стресовите хормони), радиационно облъчване и трансмазнини. Имаме нужда от достатъчни количества желязо, магнезий, цинк, мелатонин и витамини C, B3 и B6, за да можем да произвеждаме ензима D6D.

            Тъй като съвременният стресов начин на живот, съвременната диета и замърсената околна среда могат да се отразят на способността ни да преобразуваме омега-3 мазнините, много от нас може би предпочитат да повишат приема на EPA и DHA, тоест дълговерижните мазнини, продукт от преобразуването на омега-3 мастните киселини. И рибеното и криловото масло съдържат ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина: в рибеното масло концентрацията им е по-висока, но пък в криловото масло те са във фосфолипидна форма, което означава, че бионаличността им е много по-висока. По същество това позволява много по-лесно да бъдат абсорбирани от тънкото черво и да се присъединят към структурата на клетъчната мембрана и мембраната около клетъчното ядро.

 

Усвояване на омега-3 мастните киселини

 

За да бъде абсорбирано рибеното масло (както впрочем и всяко друго масло) ефективно от тънкото черво, откъдето да премине в лимфо - и кръвообращението, организмът ни се нуждае от достатъчно количество жлъчен сок, който се секретира от черния дроб и се съхранява и освобождава от жлъчния мехур. Жлъчният сок спомага за емулгирането на мазнините и за по-лесното им транспортиране посредством телесните течности. Ако черния дроб и жлъчния ни мехур не изпълняват функциите си качествено, ние трябва да разчитаме повече на емулгатори приемани с храната, като лецитин. Трябва също така да поддържаме стената на тънкото си черво здрава и напълно функционална, което изисква, освен всичко друго, достатъчно високи нива на цинк и незаменими мастни киселини, сред които са омега-3 мастните киселини.

            След като мазнините попаднат в лимфата и кръвта, започват да се формират липопротеини - съчетание от липиди (мазнини) и протеини, - които ги транспортират до там, където трябва. В революционните си изследвания на лененото масло д-р Джоана Будуик открива взаимовръзка между лененото масло и богатите на сяра протеини (съдържащи се в цветния прашец, киселото мляко, селското сирене, овеса, боба, месото, рибата и яйцата) и въз основа на това препоръчва да се приемат едновременно. Мазнините и протеините в природата се срещат винаги заедно, затова е логично мазнините като хранителни добавки да се приемат с храна, съдържаща белтъчини.

 

Омега-3 срещу омега-6 мастни киселини

 

            Трябва да имаме предвид, че омега-3 мастните киселини си съперничат за абсорбиране с омега-6 мастните киселини, другият вид незаменими мастни киселини, от които имаме нужда. Ако приемаме твърде много омега-6 мазнини, няма да усвояваме пълноценно омега-3 мазнините и обратно (което се случва рядко).

            Набавяме си омега-6 мазнини най-вече от ядките и семената, както и от животински източници като месото, яйцата и млечните продукти. Те подобно на омега-3 мазнините улесняват обмяната на вещества през клетъчната мембрана. Омега-6 мастните киселини изпълняват различни функции в тялото и са особено полезни за кожата.

            Докато омега-3 мазнините участват в образуването на антивъзпалителни простагландини, омега-6 често са отговорни за формирането на простагландини, които стимулират възпалителните процеси. Затова, ако приемаме твърде много омега-6 и недостатъчно омега-3 мастни киселини, за тялото ни може да е трудно да регулира възпалението и да държи нивото му ниско. Така може да се създадат условия подходящи за развиване на заболявания в диапазона от екзема, астма и артрит, до сериозни психически болести и рак.

 

            „Ако приемаме твърде много омега-6 и недостатъчно омега-3 мастни киселини, за тялото ни може да е трудно да регулира възпалението и да държи нивото му ниско.”

 

 Съотношение между омега-3 и омега-6 мастните киселини

 

          И така, какво е прекомерното количество омега-6 мазнини? Различни са предположенията какво е било първоначалното съотношение между двете групи мазнини в традиционните диети. Най-вероятно то е варирало според региона на обитание. Според изчисленията на учените е варирало в границите от 4:1, в полза на омега-6 мазнините, до 1:1. Съвременният човек обаче обикновено приема тези мазнини в съотношение между 10:1 и 25:1, което означава, че средният прием на омега-6 мастни киселини е твърде висок.

            Причините за това са различни: много от нас използват за готвене мазнини богати на омега-6 мастни киселини; маргарините съдържащи големи количества мастни киселини от същата група са изключително популярни; храним се с риба много по-рядко, отколкото в миналото; а балансът между омега-3 и -6 мастните киселини в месото, яйцата и млечните продукти също се е изменил. Съотношението им в животинските продукти би трябвало да е близко до идеалното съотношение в човешкото тяло, но съставът на храната, с която се хранят животните отглеждани във фермите днес се е променил значително и нивата на омега-6 мастните киселини често са около 25 пъти по-високи. При животните, които се хранят предимно на диви пасища, съотношението обикновено е по-балансирано. В месото на пилетата, хранени с разнообразни семена, а не само със зърнен фураж, съотношението също е по-уравновесено. Затова хората, които предпочитат месо имат още една причина да изберат продуктите от свободно отглеждани животни и дивеч.

            Специалистът по мастни киселини Артемис Симопулос твърди, че повишените нива на омега-6 мастни киселини в приеманите от нас храни, особено ако това е за сметка на омега-3 мастните киселини, допринасят за развиването на много заболявания, сред които сърдечно-съдови болести, рак, възпалителни и автоимунни болести, докато повишените нива на омега-3 мастните киселини и балансирането на съотношението между тях и омега-6 мазнините оказват превантивен ефект. Ученият обяснява: „При вторичната превенция на сърдечно-съдовите заболявания, съотношението 4:1 се свързва с 70% намаляване на смъртността при болните в тази рискова група. Установихме, че при съотношение 2,5:1 се ограничава множенето на туморните клетки при пациенти с колоректален рак, докато при съотношение 4:1 със същото количество омега-3 полиненаситени киселини подобен ефект не се забелязва. По-ниското съотношение между омега-6 и омега-3  мастните киселини при жени с рак на гърдата също оказва благоприятен ефект. Съотношение възлизащо на 2-3:1 потиска възпалението при пациенти с ревматоиден артрит, 5:1 оказва благотворно въздействие върху страдащи от астма, а 10:1 вече има обратен ефект.” Изброениет открития навеждат на заключението, че е здравословно да поддържаме съотношението между омега-6 и омега-3 мастните киселини в организма си 5:1 или

по-ниско.

 

Рибеното масло и заболяванията, съпътствани от хронично възпаление

 

          Продължителното слабо възпаление е симптом, характерен за много хронични заболявания, сред които са астмата, псориазиса и колита, както и ревматоидния артрит, сърдечно-съдовите болести и миалгичния енцефаломиелит. Първичните антивъзпалителни агенти са цинкът и простагландините, получени от омега-3 мазнините. При изброените заболявания тези успокояващи възпалението вещества обикновено не достигат или има проблеми с абсорбирането и усвояването им. Затова е разумно да се избират омега-3 мастни киселини, които са вече трансформирани в ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина, като тези, които се съдържат в рибеното масло.

            Според резултатите от изследване на въздействието на омега-3 мастните киселини, богатото на ЕРА рибено масло ограничава реакцията на Т-помощниците от Първи тип, която се свързва с хроничните възпалителни заболявания и потиска производството на възпалителни простагландини. В заключението на изследването се казва, че омега-3 мастните киселини имат голям потенциял за благотворно въздействие върху болни от астма и от други хронични възпалителни болести – особено от ревматоиден артрит.

            В доклад за друго подобно изследване, публикуван през същата година се разглеждат потенциалните антивъзпалителни въздействия на рибеното масло при лечението на дори по-широк кръг хронични възпалителни заболявания, сред които ревматоиден артрит, болест на Крон, улцерозен колит, псориазис, лупус еритематозус, множествена склероза и мигренни главоболия. В доклада се изтъква, че коронарната болест на сърцето, клиничната депресия, стареенето и ракът се характеризират с повишено ниво на едно провъзпалително вещество наречено интерлевкин 1 (IL-1), което в комбинация с високата концентрация на друг провъзпалител, левкотриен B-4, се свързва също с артрита, болестта на Крон, улцерозния колит и лупус еритематозис. И двете вещества се получават от омега-6 мастни киселини, докато получените от ейкозапетнаеновата киселина в рибеното масло простагландини противодействат на тази възпалителна активност.

 

Рибеното масло и сърдечно-съдовите заболявания

 

          Противовъзпалителното действие на EPA и DHA е от полза и за предпазването на сърцето и съдовата система от болести. Извършени са много изследвания, които доказват взаимовръзката между повишения прием на риба или рибено масло и по-ниската заболеваемост от сърдечно-съдови болести. Тези изследвания обхващат широк спектър от заболявания, сред които аритмия, тромбоза, миокарден инфаркт и инсулт. Изглежда ейкозапентаеновата и докозахексаеновата киселина в рибеното масло поддържат стените на кръвоносните съдове и сърдечната тъкан здрави и способни да изпълняват добре функциите си. Поддържайки нивото на възпалението ниско, рибеното масло предпазва организма от по-нататъшни увреждания, а способността му да разрежда кръвта гарантира постоянния й поток. Последното има редица положителни последици, сред които не на последно място е здравословното снабдяване на сърцето с нутриенти, ензими и хормони, които осигуряват равномерния му ритъм и поддържат стените на кръвоносните съдове и сърдечната тъкан в най-добро състояние.

            Смята се, че една от основните причини за развиването на сърдечна недостатъчност е натрупването на съединителна тъкан, известно още като фиброзиране, което пречи на сърцето да се отпуска след всяка контракция. Доказано е, че рибеното масло „драстично” ограничава фиброзирането.

            Съдържащите се в рибеното масло ЕРА и DHA също така модулират натриевите и калциевите канали във всяка клетка на тялото, включително и в мускулните клетки на сърцето, и така спомагат за регулирането на нервните импулси, които поддържат сърдечния пулс равномерен. Регулирайки нивата на натрий и калций, рибеното масло влияе и върху нивото на рН, хидратацията, жизнеността и целостта на всяка клетка, а така до голяма степен определя функционирането на всичките телесни клетки, не само на сърдечните.

 

DHA и зрението

 

            В резултат на няколко лабораторни изследвания е открита връзка между омега-3 мастните киселини и правилното развитие на човешкото зрение и поддържането на неговото здраве. Специалистите в Бостънската детска болница са установили, че омега-3 мастните киселини могат да предотвратят една от основните причини за слепотата. Ретинопатията е заболяване, при което кръвните съдове на ретината в задната част на очната ябълка започват да пропускат. То е отговорно за слепотата на милиони диабетици. При лабораторното изследване в Бостънската детска болница на пациентите било давано рибено масло, в резултат на което ретинопатията им намаляла с 50%.

            Всъщност, ключовата роля на докозахексаеновата киселина в развитието на зрението е толкова добре доказана, че законодателните органи на Европейския съюз утвърждават следното: първо, че приема на докозахексаенова киселина (DHA) допринася за нормалното зрително развитие при новородени на възраст до 12 месеца; и второ, че майчиния прием на DHA допринася за нормалното развитие на очите на зародиша и на кърмачето. Това е важен аргумент в полза на допълнителния прием на докозахессаенова киселина от бременни жени, кърмачки и деца на възраст до една година.

 

Рибеното масло и мозъкът: поведение и СХДВ

 

            Може би най-голяма част от вниманието, което се отделя на рибните мазнини се дължи на тяхната способност да подобряват функционирането на мозъка и поведението. В един от епизодите на документалната поредица на Би Би Си „Дете на нашето време” с водещ професор Робърт Уинстън, която проследява развитието на 25 деца родени през 2000 година, две деца с поведенчески проблеми приемат всекидневно рибни мазнини. В рамките на три месеца едното от тях, което е некомуникативно и затворено става дружелюбно и общително, а другото спира да се държи агресивно.

            Извършени са множество опити потвърждаващи благоприятното въздействие на рибеното масло върху симптомите на СХДВ, сред които са хиперактивността, когнитивните проблеми, тревожността и срамежливостта. В кръвта на децата със СХДВ са установени по-ниски нива на ЕРА и DHA, както и ниско ниво на арахидонова киселина, дълговерижна омега-6 мастна киселина, която също е необходима на мозъка. В заключението на изследването проведено с 53 момчета, довело до тези резултати, се изказва предположението, че това може да се дължи не само на дефицит в диетата, но и на неспособност да се преобразува родителската омега-3 форма в ЕРА и DHA и родителската омега-6 форма в арахидонова киселина, тоест в дълговерижните форми използвани от мозъка.

 

Храна за мозъка на бебето и детето

 

          При различни експерименти с рибено масло е било регистрирано подобрение в уменията ча четене и писане при деца, което сочи, че EPA и DHA могат да помогнат на мозъка в развиването на нови умения. Няколко от опитите доказват важността на незаменимите мастни киселини за бебетата и демонстрират, че нормалните нива на тези жизненоважни мазнини могат да бъдат свързани с пълноценното развитие на техния мозък, нервна система и зрение – факт, както вече стана ясно, признат от Европейския парламент. Установено е също така, че кърмените деца демонстрирали по-добри показатели в тези области, тъй като кърмата е богата на всички незаменими мастни киселини, за разлика адаптираните млека.

 

Болест на Алхаймер и болест на Паркинсон

 

          При клинични опити с възрастни хора е установена взаимовръзка между рибеното масло и когнитивните способности на човека в по-късните периоди от неговия живот. В един експеримент проведен в Калифорния с 266 мъже и жени на възраст между 67 и 100 години било установено, че вероятността за развиване на деменция при онези, които с храната си приемали по-големи количества докозахексаенова киселина била много по-малка. Установено е, че нивата на DHA и други дълговерижни мастни киселини в мозъчните клетки на пациенти с невродегенеративни болести като тези на Алцхаймер и Паркинсон са по-ниски. Здравите мембрани на мозъчните клетки са особено богати на докозахексаенова, ейкозапентаенова и арахидонова киселини, което предполага, че те играят решаваща роля за функционирането на мозъка и нервната система на човека.

 

Рибеното масло и аутизма

 

          Рибеното масло е популярна хранителна добавка при деца и възрастни с разстройства от аутистичния спектър, тъй като според съществуващите данни то помага в много отношения на тези пациенти. При експеримент проведен в Египет били установени подобрения в тяхното поведение, концентрация, моторни и езикови умения.

            В наскоро публикуван научен доклад се съобщава за намаляване на тревожността, нервната възбуда и подобряване на качеството на живота при единайсетгодишно дете, на което били давани до 540 мг дневно ейкозапентаенова киселина в продължение на осем седмици. Съществува хипотеза, че причината за аутизма се крие в неспособността да се преобразуват родителските форми на незаменимите мастни киселини в по-дълговерижните форми употребявани от мозъка, една от които е докозахексаеновата киселина. При децата с аутизъм или синдрома на Аспергер са установени по-ниски нива на незаменими мастни киселини и по-високо съотношение между омега-6 и омега-3 мазнини. Съотношение от порядъка на 6:3 е типично за хроничното възпаление, а възпаленията на мозъчната и на други тъкани са от особен интерес при изследванията на аутизма.

            Друга интересна особеност на аутизма, синдрома на Аспергер, Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност и шизофренията е подчертаното сензорно претоварване, което води до остър дискомфорт, например, при шум или допир. Повечето от нас отсяват възприятията, които постъпват в мозъка ни всеки момент, за да не се затормозяват. Това е адаптивен процес известен като „филтриране на сензорната информация”,  който е нарушен при пациенти с разстройства от аутистичния спектър и шизофрения.

            При скорошно лабораторно изследване е установено, че мишки с докозахексаенова недостатъчност демонстрират признаци на сензорно претоварване или липса на сензорно филтриране. Учените сравнили реакцията им към внезапен силен шум с реакцията им към същия шум, но след предварителна подготовка с по-слаб звук. Обикновено и хората и мишките поставени при еднакви условия се сепвали по-слабо, ако били предварително подготвени, но мишките с докозахексаенова недостатъчност реагирали по един и същи начин - сякаш били напълно изненадани от шума. Тези резултати предполагат, че DHA помага на нервната ни система да се адаптира към постъпващите сензорни възприятия и да отсява повечето от безполезната информация от сетивата. Това откритие може да даде и обяснение на въпроса защо савантите могат да си припомнят невероятни подробности от всякакъв род.

 

ЕРА и шизофренията

 

            Интресен е фактът, че шизофренията с ранно начало обикновено се проявява в един етап от съзряването на фронталният лоб на мозъка, наречен миелинизация, когато той има нужда от високи количества незаменими мастни киселини. При юноши с това разстройство се наблюдава и четири пъти по-голяма загуба на сиво вещество във фронталния мозъчен лоб, отколкото при останалите деца. При възрастните шизофреници има нарушения в мастния профил на клетъчните мембрани, което навежда на извода, че способността да се усвояват незаменимите мастни киселини играе толкова важна роля при тази болест, колкото и при деменцията, болестта на Паркинсон и аутизма.

            Не е изненадващо в такъв случай, че ейкозапентаеновата киселина облекчава симптомите на шизофренията. При едно изследване, на почти половината от пациентите, които приемали допълнителни количества ейкозапентаенова киселина, впоследствие били спрени антипсихотичните медикаменти.

 

EPA и DHA в комбинация при лечението на депресия

 

            При наскоро извършен метаанализ на 15 изследвания проведени с хора страдащи от депресия беше установено, че може да се наблюдава подчертан благотворен ефект при приемане на ЕРА или ЕРА и DHA в комбинация. „Резултатите са недвусмислени – казва професор Дейвис от Университета на Илинойс, където е извършен анализът. – Омега-3 мастните киселини имат антидепресивни качества. Нашият анализ разкрива точния тип омега-3 мастни киселини, който е ефективен при хората с депресия и обяснява защо предишните данни са били противоречиви.” Показателен е фактът, че ейкозапетнаеновата и докозахексаеновата киселини в природата се срещат винаги заедно, пример за което е рибеното масло.

 

Рибеното масло ограничава влиянието на стреса

 

          Психическият стрес значително ускорява сърдечния ритъм, повишава средното артериално налягане и разхода на енергия. Тези ефекти могат да бъдат измерени с помощта на количеството произведени стресови хормони епинефрин (адреналин) и кортизол, нивата на които се повишават по време на стрес. При едно лаборатрно изследване здрави мъже приемали рибено масло в продължение на три седмици, за да бъдат установени евентуални промени в протичането на стресовата реакция. Резултатите били много обещаващи. Само след три седмици психическият стрес вече провокирал значително по-ниско производство на стресови хормони, намалели разходът на енергия и концентрацията на свободни мастни киселини, които обикновено се свързват с развиването на диабет и затлъстяването.

 

Чудотворното въздействие на EPA и DHA, обяснено научно

 

            Ейкозапентаеновата киселина и докозахексаеновата киселина биват преобразувани във форми, които имат по-дълги вериги от тази на алфа-линоленовата киселина и повече двойни връзки между въглеродните атоми. Там, където има двойна връзка между въглеродните атоми в структурата на ненаситена мазнина, съществува потенциал за активност, възможност за реакция под формата на отрицателно зареден електрон. Наситените мазнини, като кокосовото масло, нямат двойни връзки между въглеродните атоми – всички възможности за активност са заети от водородните йони. Затова и се наричат наситени. От ненаситените омега-3 мазнини, алфа-линоленовата киселина има 3 двойни връзки между въглеродните атоми, ейкозапентаеновата има 5, а докозахексаеновата – 6, което я прави най-реактивна от трите. Омега-6 мазнините имат между 2 и 4 двойни връзки в зависимост от формата си.

            Колкото повече двойни връзки между въглеродните атоми има в една мазнина, толкова по-голям е потенциалът й да улавя енергията на светлинните фотони. Номинираната за Нобелова награда изследователка Джоана Будуик първа описва как електроните във всяка двойна връзка улавят слънчевата светлина, а последните научни изследвания дават представа как тази светлина може да бъде превърната в енергия или топлина, съхранена или транспортирана до друга част на тялото. Тези открития навеждат на идеята, че омега-3 мастните киселини могат да ни помогнат да оползотворяваме слънчевата светлина като допълнителен енергиен източник, освен храната.

            В този ред на мисли, не е изненадващо, че хората от по-тъмните части на света, като Антарктика, разчитат повече на богати на електрони мазнини, докато в онези части на света с изобилна светлина, като тропиците, се набляга на наситените мазнини без валентни електрони. Там, където има малко светлина, човек се нуждае от помощ, за да вкара светлината в тялото си. Предполага се, че пероксидацията на ненаситените мазнини е друг начин за производство на светлина в тялото.

            Според квантовата физика заредените частици като електроните могат да комуникират посредством светлинна активност. От това следва, че колкото повече електрони съдържат клетките от организма ни, толкова по-способни са те да комуникират една с друга и със средата си.

            Научният журналист Ейприл Холъдей разяснява на популярен език квантовите закони: „Фотоните (светлинните частици) са частиците-преносители на електромагнитните взаимодействия. Това означава, че заредените частици (като електроните и протоните) си взаимодейтват, разменяйки си фотони. Един електрон (например) излъчва фотон, друг електрон поглъща фотона. Поглъщащият електрон неизбежно приема енергията на фотона, неговите спин и импулс. В това всъщност е тайната - фотонът пренася информацията чрез спина и импулса си.”

            Казано накратко, в добавка към ролята, която съдържанието на незаменими мастни киселини в клетъчните ни мембрани играе за по-лесното транспортиране на нутриенти навътре и навън от клетките, то е особено важно и за енергията и комуникацията на клетките. С това може да се обясни защо мозъкът има нужда от незаменими мастни киселини с възможно най-много двойни връзки между въглеродните атоми (тоест с най-много електрони), а именно от ейкозапентаенова, докозахексаенова и арахидонова киселина. Не е чудно в такъв случай, че мастният профил на мозъчните ни клетки има толкова дълбоко значение за когнитивните ни способности.

 

„От ненаситените омега-3 мастни киселини алфа-линоленовата киселина има 3 двойни връзки между въглеродните атоми, ейкозапентаеновата има 5, а докозахексаеновата – 6, което я прави най-реактивна от трите.”

 

Гранясалите мазнини и свободните радикали

 

            Вече знаем, че електроните са частиците, които правят ненаситените мастни киселини силно реактивни. Те могат да бъдат сравнени с деца бликащи от енергия: създайте им някаква игра и резултатът може да е фантастичен; затворете ги в стая, където няма какво да правят и може да изпотрошат всичко. Така и електроните от чудотворни искри разпалващи живота могат да се превърнат в свободни радикали, които нанасят поражения навсякъде, където се появят. Затова е важно да не приемаме рибено масло изолирано, а като част от цялостна диетична програма създадена да обслужва всеки аспект от съществуването ни, за да може тялото ни да се възползва пълноценно от тях. Една такава програма би била различна за всеки човек, затова е добре всеки да потърси съветите на професионалист при изготвянето й.

            Важно е също така всички ненаситени мастни киселини, включително рибните мазнини, да се пазят от излагане на въздух, топлина и слънчева светлина по време на производството и съхранението им: те ще взаимодействат с кислорода в атмосферата и ще гранясат - процес, който се ускорява от топлината и светлината. Гранясалите мазнини са изгубили способността си да реагират, в резултат на което способността им да внасят кислород и светлина в клетката е ограничена.

 

Рибеното масло и ракът

 

            Съществуват много теории за това какво причинява рака. Някои от по-холистичните са изградени около идеята за изолираността на раковата клетка. До нея сякаш не достига информацията, която й е необходима, за да знае как да се държи. Джоана Будуик в работата си върху лененото масло и рака (лененото масло съдържа родителски източник на на омега-3 мазнини) изследва способността на ненаситените мастни киселини да внасят светлина в тялото и реалното им терапевтично въздействие върху тази хронична болест.

            Вдъхновени от нобеловия лауреат Ото Варбург, много други учени се концентрират и върху липсата на кислород в клетката, тъй като тогава тя е неспособна да произвежда ефективно енергия и в резултат на това се нуждае от много по-големи количества глюкоза. Мнозина са на мнение, че това в огромна степен е причината за множенето на раковите клетки, защото след като нивото на кислорода падне под определен минимум, клетката започва да се държи като зародиш, приемайки средата около себе си като утроба.

            Ето защо много болни от рак търсят начини да внесат в тялото си повече кислород. Установено е обаче, че в кръвта така или иначе има достатъчно кислород, наличен за раковите клетки, така че проблемът е по-скоро в неговото усвояване. Незаменимите мастни киселини в рибеното масло спомагат за усвояването на кислорода. Те поддържат клетъчните мембрани по-пропускливи, помагат за регулирането на натриевите и калциевите канали и така влияят върху нивото на рН в клетката, от което според Варбург зависи нивото на кислорода: в една клетка с кисела среда наличието на кислород ще е по-ниско, докато в клетката с алкална среда то ще е по-високо.

            В случаи, когато се произвежда по-малко енергия, дали от недостатъчно снабдените с кислород митохондрии или от слънчевата светлина, болните от рак понякога навлизат във фаза, по време на която организмът им започва да разгражда тъканта на скелетните мускули и те буквално се стопяват. Този процес се нарича кахексия. Посредством редица опити е установено, че допълнителният прием на ейкозапентаенова киселина способства за подобряването на апетита и покачването на телесно тегло при пациенти с кахексия.

            Вече е добре известтно, че ракът бива съпровождан от хронично възпаление. Рибеното масло притежава доказани антивъзпалителни качества, затова употребата му при третиране на рака е уместна.

            В много отношения рибеното масло е благотворно и при превенцията срещу рака. В скорошен анализ на данните от редица клинични изследвания на въздействието на рибеното масло в случаи на рак на гърдата, рак на простатната жлеза и други свързани с хормоните видове рак, се потвърждава факта, че рибеното масло възпира множенето на раковите клетки. Но в същия анализ, както и в някои други анализи, се подчертава, че повишения прием на риба и рибено масло дава непоследователни резултати извън клиничната лаборатория. Това подкрепя нашата теза, че не всеки човек е способен напълно да усвоява незаменимите мастни киселини, дори когато те са под формата на ЕРА и DHA: и тези мазнини имат нужда да бъдат абсорбирани и транспортирани до там, където има нужда от тях и организма ни трябва активно да ги вгради в клетъчната мембрана (под формата на фосфолипиди). За да се осъществят тези процеси, е нужно наличието на определени условия и спомагателни нутриенти.

            Вече е известно, че холистичният подход не се състои в идентифицирането на липсващия нутриент, а после в неговото осигуряване. Същността на този метод е в подкрепянето на целия организъм, анализирането на причинините в най-широк план за липсата на конкретния нутриент и на въпроса какви други фактори могат да са отговорни за това. Приемането на незаменими мастни киселини може да е полезна и чудотворна част от стремежа на човек към здраве и жизненост, но е само част от цялостния подход.

 

            „Допълнителният прием на ейкозапентаенова киселина способства за подобряването на апетита и покачването на телесно тегло при пациенти с кахексия.”

 

Качеството на източниците на рибни мазнини

 

            Когато се избира рибено масло е препоръчително да се проучи как то е било пресовано, пакетирано и съхранявано. Добре е също така да се прочете в листовката описанието на състава му, за да се установи дали е чисто или примесено с по-нискокачествено масло.

            Що се отнася до хранителните източници, мазните риби като сьомга, херинга, сардина, тон и скумрия, са сред най-богатите на ЕРА и DHA, но месото на хищните риби в някои части на света, като Средиземно море, може да е много замърсено с токсини като метилживак.

            Високата концентрация на метилживак се свързва с редица неблагоприятни ефекти върху мозъка, нервната система и сърцето. Способността на този токсин да преодолява кръвно-мозъчната и плацентната бариера го прави заплаха за развитието на човешкия плод. Вследствие на масово натравяне с метилживак в Япония през 50-те години на миналия век, най-малко 30 бременни жени приели отровата раждат деца с церебрална парализа. Вече е доказана и корелацията между отравянето с метилживак при бременни жени и по-ниския коефициент на интелигентност на родените от тях деца, кокто и по-ниските резултати резултати в тестове за оценяне на паметта, вниманието, езиковите умения и визуално-пространствените възприятия.

            В резултат на независимо проучване, британската Агенция за хранителни стандарти сега препоръчва на бременните жени и кърмачките, както и на онези, които възнамеряват да забременеят, да ограничат приема на риба тон до един пресен стек или две средно големи консерви на седмица. Препоръчително е същата група жени и децата на възраст под шестнайсет години да избягват и употребата на риба меч, марлин и акула. По същата причина здравните експерти съветват да се уверите, че всяко рибено масло, което приемате е било тествано за наличие на токсини като живак, олово и полихлорирани бифенили (ПХБ). Полихлорираните бифенили са група синтетични химикали, които сега повсеместно са забранени поради пагубния си ефект върху нашата хормонална и нервна система.

 

Какво количество рибено масло трябва да се приема?

 

            Както при всички хранителни добавки, щом откриете добър източник, е препоръчително да започнете с малки дози, които постепенно да увеличавате. Една комфортна и полезна доза за много от вас би била 4000 мг дневно, разделена на два равни приема, след хранене на обяд и вечер. Част от вас може би ще предпочетат да достигнат тази доза след две седмици, а други може да имат нужда и от по-дълго време.

            Децата и бебетата се нуждаят от по-малки количества, зависещи от теглото им и вариращи от една капка дневно до две капсули.

            Тъй като ЕРА и DHA могат да бъдат използвани за производството на фосфолипиди, които повишават пропускливостта на клетъчните мембрани и регулират натриевите и калциевите канали, приемът на рибено масло може да допринесе за интензифициране на движението на клетъчно ниво. Подобряването на клетъчната активност позволява на клетките да се детоксикират по-ефективно, което може да увеличи токсичния товар в лимфата, кръвта и черния дроб, с който организмът трябва да се справи. Затова, колкото повече токсини има човек в организма си, толкова по-внимателен трябва да е подходът, а често детоксикацията трябва се извършав под професионално наблюдение. Техники като увиване на тялото, разтъркване на кожата на сухо с четка и клизма могат да са много полезни в зависимост от индивидуалните особености. Един специалист с опит в областта е способен да състави индивидуална програма от подобни техники, да даде съвети относно диетата и необходимите поддържащи нутриенти.

 

Кога да не се приема рибено масло?

 

            Тъй като рибеното масло е много ефективно за разреждането на кръвта, то може да изпълнява роля подобна на антикоагулантни и антитромбоцитни медикаменти, като аспирин, варфарин и хепарин. Ако вече приемате подобни медикаменти, трябва да избягвате приемането на рибено масло, за да предотвратите прекаленото разреждане на кръвта.

 

Под каква форма да се приема рибеното масло?

 

            Рибеното масло обикновено се предлага под формата на капсули, тъй като така е предпазено от гранясване. Ако не желаете да поглъщате капсулите, можете лесно да ги пробиете и да изсипете съдържанието им в безалкохолна напитка, плодов сок или направо в храната. Това е отличен начин за приемане и от деца, който позволява да се дава по капка дори на бебета.

            Препоръчваме рибеното масло да се приема с храни, които съдържат протеини, като риба, яйца, месо, ядки, грах и боб.