Магнезий
Представете си, че сте открили хранителна добавка, която може значително да спомогне в превенцията срещу сърдечно-съдови болести, рак, инсулт, остеопороза и деменция.
Време е да си припомним за силата на този минерал, който е жизненоважен за всяка клетка в тялото ни.
Магнезият е буквално навсякъде в нас, тъй като е необходим за осъществяването на много базисни процеси, сред които абсорбцията на ред други нутриенти, производството на ензими и простагландини, а също и за образуването на аденозин трифосфат (АТФ) – нашата енергийна молекула. Но приемаме ли правилната форма на магнезия? И достатъчно количество ли приемаме?
Първо, нека си припомним защо магнезият е от такова решаващо значение за нашето здраве.
Магнезият и енергията
Осмият най-разпространен химичен елемент на нашата планета, магнезият, е онази ярка искра, която поддържа енергийните ни нива. Магнезият е нужен за производството и стабилизирането на молекулата на АТФ, която осигурява енергията за основните процеси в тялото. Тези процеси включват обработката и транспортирането на нутриенти, производството на ензими, активиране на клетъчните помпи, които осъществяват движението на важни вещества навътре и навън през клетъчните мембрани. Калиево-натриевата помпа, например, е механизмът, посредством който нервните клетки предават сигнали, а освен това е изключително важна за поддържане на баланса и потока на електролитите през клетъчната мембрана. Без електролитния обмен, в който взема участие и калциево-магнезиевата помпа, ние не можем да поддържаме необходимото ниво на рН, електрическия заряд или хидрацията за ефективното протичане на множеството важни клетъчни дейности.
Процесът на детоксикация в нашето тяло изисква също така енергия, освободена от молекулата на аденозин трифосфата (АТФ). Ето защо, без достатъчно магнезий в телесните ни клетки ще се натрупат токсини, които ще възпрепятстват техните функции допълнително. Така ние бавно ще се отравяме.
Нашето тяло се състои от приблизително 100 трилиона клетки (свободно движещи се или включени в различни клетъчни матрици) и ако на тези клетки им липсва енергия, ние страдаме едновременно с тях от тази липса.
Магнезий и клетъчно здраве
Здрава клетка е онази, в която нутриентите проникват и биват усвоявани, токсините биват елиминирани, а средата подпомага нейната химична активност. Ако клетъчните помпи работят добре, за което се изисква магнезий, който е необходим за производството на АТФ и при наличие на определено количество масла в мембраната, самата клетка ще е способна да поддържа необходимия баланс на магнезий, калций, калий и натрий в себе си. В случай че клетъчните помпи не функционират добре, натрият и магнезият ще бъдат изгубени, а нивата на калций и калий ще се повишат, което ще доведе до тяхното натрупване в клетката. Клетъчните процеси, зависими от магнезия и калия, сред които са синтезът на ДНК, производството на ензими и освобождаването на енергия се забавят, докато процесите чрез които се усвоява калция, като мускулната контракция и нервната възбудимост, стават свръхинтензивни.
В същото време, клетъчната среда или „лабораторните условия” в клетката се променят, нейното рН (киселинно-алкалния баланс), температурата, хидрацията и способността й да излъчва биофотони. Това обезсилва много други клетъчни функции и заедно с повишения токсичен товар води до хронично възпаление и нарушено цялостно функциониране. Клетката постепенно става инертна, свива се и се изолира, тъй като мембраната й губи способността си да реагира на външната информация. С понижаването на способността й да поддържа здравословен баланс и поток на електролити, електрическият заряд на клетъчната мембрана се променя, което пряко се отразява и на способността на клетката да задържа и произвежда квантова енергия от светлинните частици.
Магнезий и превенция срещу рак
На този етап клетъчната мембрана съдържа по-малко от привличащите кислорода фосфолипиди (изградени от есенциални мастни киселини), което оказва огромен ефект върху това как нашето тяло произвежда АТФ по време на клетъчното дишане и цялостното клетъчно поведение. При ограничаване на кислорода, необходим за производството на АТФ с 40%, клетката започва да използва повече глюкоза, за да образува енергийни молекули, преминава към размножително поведение и започва да се дели. В действителност, общият ефект от нарушеното клетъчно функциониране и детоксификация, които включват промяната в рН и забавянето на метаболизма, ще се изрази и в понижената способност на тялото да поема кислород чрез белите дробове и кръвта. Ото Варбург, на когото е присъждана два пъти Нобелова награда за изследователската му работа свързана с рака, казва, че „Ракът има само една първопричина. Първопричината за рака е заместването на нормалното кислородно дишане на телесните клетки с анаеробно (безкислородно)”.
Други изследователи са търсили корените на това заболяване в повреди в ДНК. Учените Апте и Сарангараян обясняват как туморният супресор, генът р53, мутира при повече от 50% от туморните образувания. Генът р53 обикновено се активира, когато нивата на кислород са ниски (хипоксия), за да попречи на клетката да започне делене, както пояснява Кремер, и за да предизвика клетъчна смърт (апоптоза). Мутиралите р53 клетки, открити от двамата учени в туморите, демонстрират резистентност към апоптозата, предизвикана от хипоксия. В подобни случаи тялото обикновено се опитва всячески да компенсира това увреждане или да умъртви увредената клетка, но понякога това е невъзможно, може би поради характера на увреждането или липсата на определени ресурси. Магнезият е един от нутриентите, които са от решаващо значение за производството и стабилизирането на ДНК, както е необходим и цинка за възстановяването на ДНК и проявата на р53.
Много други изследователи се съсредоточават върху нарушения баланс на рН в раковите клетки, промяната в клетъчната комуникация посредством излъчване на светлина и извънмерната клетъчна инертност и токсичност. Убедихме се в централната роля, която магнезият изпълнява при всички тези процеси, заедно с калия, маслата и поддържащите ги нутриенти. Магнезият е също така крайно необходим за производството на глутатион, който е важен за пътищата за детоксификация на тялото ни.
Магнезият отпуска мускулите
Същият вид взаимодействие между междуклетъчния магнезий и калций определя колко добре работят нашите мускули: калцият им помага да се съкращават, а магнезият да се отпускат. Мускулната тъкан обикновено съдържа повече магнезий, отколкото калций и мускулите с ниско съдържание на калций са предразположени към крампи и спазми. Ето защо магнезият може да е от голяма полза при смущения като хронична болка в гърба, крампи на краката и Синдрома на раздразненото дебело черво (спастичен колон). В действителност, свиванията в мускулите, нервите и клетките на съединителната тъкан могат да доведат не само до мускулни спазми, но и до лоша телесна стойка, тъй като скелетната структура се изкривява. По мое мнение, добрата хидрация и приемането на нутриенти са полезни при много форми на телесна работа.
На ниските нива на кислород и нарушеният баланс в нивата на междуклетъчния калций и магнезий се отдава и заболяването фибромиалгия.
Важната роля на магнезия за поддържане на клетъчната цялост и функциониране, разгледана по-горе, доказва от какво решаващо значение е магнезият за общото здраве на телесните тъкани, включително стените на дебелото черво. Ведно с цинка, витамин С и есенциалните мастни киселини, магнезият може да спомогне за ограничаването на възпаленията и възстановяването на храносмилателния тракт, както и да окаже благотворно въздействие при Синдрома на раздразненото дебело черво (СРДЧ), Болестта на Крон, колита и много смущения, дължащи се на нарушената абсорбция в червата. За да избегнем появата или хронифицирането на чревни разтройства като СРДЧ, Болест на Крон и колит, ние трябва да сме сигурни, че нашите черва разполагат със средствата, които са им необходими да поддържат сами здравето си и правилното съотношение на магнезий и калций, което ги предпазва от спазми и помага на дебелото черво да се движи, за да избегне застоя и процесите на ферментация.
Нивата на естроген и прогестерон в женското тяло оказват влияние на нивата на магнезий, което обяснява защо менструалния цикъл, често е съпровождан от абдоминални спазми, вкл. „Mittelschmerz” (спазми в средата на цикъла) през третата седмица, когато нивото на прогестерон е най-високо.
Магнезият и кръвоносните съдове
Липсата на магнезий може да причини свиване на стените на артериите, които съдържат гладка мускулна тъкан. При някои хора, това може да доведе до главоболие и мигрена, поради възпрепятстване на кръвообращението в кръвоносните съдове на главата и шията. В едно изследване с 3000 пациенти, приемали ежедневно най-малко по 200 мг магнезий допълнително, 80% от тях съобщили за облекчаване на мигренните симптоми.
Понижените нива на магнезий могат да причинят смущения и в кръвообращението на други части от тялото, както в случая със Синдрома на Рейно, при който, например ръцете, стават много студени и бледи, поради силната вазоконстрикция на периферните кръвоносни съдове.
Магнезий и сърдечно-съдови заболявания
Коронарните артерии също съдържат гладка мускулна тъкан и се нуждаят от калций за съкращаването и магнезий за отпускането си. Само 3 мм в диаметър, тези артерии зависят от магнезия, който ги отпуска, за да могат да пренасят богата на кислород кръв от вътрешността на сърцето към сърдечния мускул, в който също трябва да се поддържа правилен баланс между магнезий и калций за регулиране на сърдечния ритъм. Експертът по магнезия, Милдред Сийлиг, цитира няколко изследвания, според които магнезият допринася много в лечението на аритмия.
Магнезият не е единственият нутриент, от който имаме нужда, за да се предпазим срещу сърдечно-съдови заболявания. Известна ни е значимостта на есенциалните мастни киселини, витамин Е, витамин С, Коензим Q10 и други хранителни добавки, но много често магнезият се споменава като най-важната сред тях. Резултатите от изследване, провеждано в продължение на 19 години от Центъра по превенция и контрол на болестите показват, че рискът за развиване на сърдечно-съдови болести е по-голям при хората с магнезиева недостатъчност, а при друго петгодишно изследване в Тайван било установено, че случаите на сърдечен удар, завършващи със смърт били по-малобройни в географски области, където съдържанието на магнезий във водата било по-високо. Установено е, че магнезиевият дефицит повишава струпването на тромбоцити, което от своя страна има за резултат същото съсирване, наблюдавано при миокардния инфаркт, пулмоналната емболия и инсулта.
Ранен знак за магнезиева недостатъчност е израждането на еластина в съединителната тъкан на артериите, и по-точно в тази до гладките мускули. Когато това се случи, стените на артериите губят гъвкавостта си и се възпаляват. В най-новите теории относно сърдечните болести учените предполагат, че холестерол и калций биват изпращани към областите на нарушавания на артериалната стена в ролята си на един вид замазка материал, вероятно докато тялото намери начин да излекува нараняването. Но тези „замазки” са нееластични и са кратковременно решение. Ако тялото не разполага с нутриентни запаси, способността и енергията да отнесе необходимите вещества до увреденото място и да го излекува, богатите на кислород и кръв коронарни артерии постепенно залиняват и се блокират, в резултат на което не могат повече да захранват сърдечния мускул и се появява ангинозна болка.
При около 30% от пациентите с ангина пекторис, артериите не са тежко блокирани, а при 40-60% от внезапните смъртни случаи в следствие на инфаркт на миокарда, не се наблюдава запушване на артериите, съсиреци и пулсът е бил нормален. Възможно ли е в тези случаи да става въпрос за мускулен спазъм на в резултат на липсата на магнезий?
Магнезий и остеопороза
Много практикуващи лекари посягат към калция след като са поставили диагноза остеопороза, като в много случаи го комбинират витамин Д, за да улеснят абсорбцията. Но също толкова важно – ако не и по-важно – е разпространението на калция в тялото. А то се управлява от магнезия.
Тялото се стреми да поддържа преди всичко останало хомеостазиса на кръвта. Ако съдържанието на калций в кръвта е ниско, околощитовидните жлези ще изтеглят калция от костите, за да стабилизират нивото му в кръвта. Но ако в диетата присъстват зеленчуци и бобови растения с достатъчно високо съдържание на калций, каква би могла да е причината нивата на калций в кръвта да са ниски?
За да си отговорим на този въпрос, нека разгледаме отново електролитния обмен през клетъчната мембрана. Ако калциево-магнезиевата помпа не функционира ефективно, поради липса на аденозинтрифосфорна киселина (която е зависима от магнезия) и серумен магнезий, калцият ще се натрупа в клетките и няма да може да се върне в кръвта. Магнезият спомага и за това калция да се отложи в костите под формата на калциево-фосфатни кристали. Освен това, магнезият спомага преди всичко за абсорбцията на калция. Ето защо магнезият би трябвало да стои на първо място сред подкрепящите нутриенти при лечението на остеопорозата, а калцият може въобще да не е подходящ.
Камъни в бъбреците и жлъчката
85% от бъбречните камъни се състоят от калциев фосфат и калциев оксалат, а камъните в жлъчката - предимно от калциев билирубин или калциев карбонат в комбинация с холестерол (който присъства в жлъчния мехур като компонент на жлъчната течност). Нормално ние предпочитаме калция да остане в разтвор, а не да се отлага и да образува камъни. Именно магнезият спомага калция да си остане в разтвор. Освен това, в здравата урина нивата на цитрат обикновено възпрепятстват формирането на оксалати в бъбреците.
И така, в този случай приемането на магнезиев цитрат е логичен избор в превенцията срещу образуване на камъни. В същото време е необходимо да се обърне внимание и на нивото на рН (също обвързано с магнезия) и общото здраве и функциониране на клетките на бъбречната/жлъчната тъкан.
Магнезият и мозъкът
Вече споменахме за ролята на магнезия и калция при провеждането на нервните сигнали. Невротрансмитерите в мозъка използват магнезий, калций и цинк за стимулирането и регулирането на електричната активност. Мозъчните клетки, богати на калций понякога се възбуждат твърде интензивно, което води до изчерпване на тяхната енергия, а в определени случаи и до епилептичен припадък или дори клетъчна смърт. Магнезият понижава прага на тези припадъци и ограничава риска те да се случат.
Доктор Каролин Дийн разказва за случай с играчите на един училищен футболен отбор от Флорида, на които поради грешен съвет били дадени калциеви добавки преди мач, с цел да се ограничат мускулните крампи. Вече знаем, че калцият си съперничи с магнезия за абсорбция, и че действа антагонистично на магнезия в тялото. След като футболистите играли напрегнат мач през един горещ ден, осем от тях получили припадъци, а при двама от тях припадъците се повторили. Появили се и други симптоми, сред които дезориентация, замъглено зрение, затруднено ходене, трептене в мускулите, гадене и слабост. Най-засегнатите играчи преди мача употребили изчерпващи магнезия газирани напитки и продукти от Бързо хранене.
Мозъчните клетки, увредени от токсини, травма или стрес също се възбуждат неадекватно. Химикали като хранителни прибавки, пестициди, хербициди, разтворители и почистващи препарати, могат да преминат през бариерата на мозъчната кръв и да отровят мозъчните клетки. Магнезият може да допринесе за защитата на мозъка от токсичния ефект на тези химикали.
Тежките метали си съперничат с магнезия в тънкото черво и мозъка и макар да са способни да намалят неговото количество, магнезият от своя страна също може да намалява тяхното количество, ако е в достатъчна наличност на тези места. Магнезият играе важна роля и при детоксикацията на клетките ни от тежките метали, не само чрез производството на детоксикиращия глутатион. Резултатите от различни изследвания показват, че магнезият на практика предпазва цялото тяло от тежките метали. Като се има предвид все по-явната взаимовръзка между тежките метали и заболявания като Болест на Паркинсон, Болест на Алцхаймер, деменция, множествена склероза, миалгичен енцефаломиелит, аутизъм, СДВХ и др., магнезият би трябвало да се разглежда като хранителна добавка, също толкова важна за мозъчното здраве, колкото есенциалните мастни киселини и цинка.
Магнезият е нужен и за производството на серотонин, което го прави полезен нутриент за страдащите от депресия, а също и за производството на допамин, ниските нива на който учените свързват с Болестта на Паркинсон.
Магнезий и тревожност
Установено е, че магнезиевия дефицит има връзка с тревожността, паническите атаки и сърцебиенето.
Това, което често наричаме „адреналинов стил на живот” - т.е. стресова професия, редовни тежки тренировки или адреналинови спортове, гуляйджийство, преумора - понижава магнезиевите нива, чрез изцеждане на надбъбречните жлези. Адреналния стрес води до бърза загуба на магнезий и калий през бъбреците, тъй като алдостеронните сигнали им подсказват да задържат течностите, посредством ретенция на натрий – а така се стига и до повишаване на кръвното налягане.
Освен всичко друго, магнезият е кофактор за хормоните, простагландините и ензимите, необходими за работата на надбъбречните жлези (заедно с цинка, есенциалните мастни киселини, витамин С, витамин Е, редица В-витамини и аминокиселини – В5 е от особено значение за надбъбречните жлези, както В6 и витамин С). Адреналното изчерпване натоварва и щитовидната жлеза, а и цялата ендокринна система.
Стресът кара цялото тяло да се свие, а когато е хроничен той води до стагнацията, за която стана дума по-горе. Клетките реагират на стреса като ограничават обмена през клетъчната мембрана. Целта на това изглежда е да бъде запазена водата (с всяка молекула натрий излизат и 28 молекули вода) и в съответствие с с тази цел клетъчната мембрана се променя по начин, който възпрепятства действието на помпите. Така се понижават вътреклетъчните нива на магнезий и калий и се повишават тези на калций и натрий, което води до споменатите отклонения, а също и до някои други. Ето защо, когато говорим за заболяване причинено от стрес, ние всъщност имаме предвид специфичен биохимичен процес върху който може да се влияе чрез приемане на допълнителен магнезий.
Кръвна захар, диабет и инсулин
Една от функциите на калция в кръвта е да регулира кръвната захар. Вече знаем как магнезиевата недостатъчност може да доведе до неправилно разпределение на калция, а това се отразява на начина, по който задържаме нивата на кръвната захар в тялото си. Допълнителният прием на магнезий подобрява също реакцията към инсулина и търпимостта към глюкозата.
Рафиниратата захар съдържа с 95% по-малко магнезий и тялото изчерпва запасите си от магнезий, за да я преработи. Ако в тялото ни няма достатъчно наличен магнезий, то започва да образува пируватна киселина и абнормни захари, които възпрепятстват производството на АТФ в мозъка и нервната система. В този случай лекарят със сигурност ще ни препоръча да избягваме рафинирана захар, а когато промяната в нивата на кръвната захар е по-изявена, на магнезия би трябвало да се обърне особено внимание, редом с други нутриенти, като хром, кобалт, мед, цинк, йод и масла.
Магнезият и жените
Вече се убедихме как естрогенът и прогестерона влияят на нивата на магнезия, както при жени в менструална възраст, така и при тези в менопауза. Извършени са редица изследвания, които доказват терапевтичните свойства на магнесия, дължащи се на способноста му да отпуска мускулите и стените на кръвоносните съдове, а също и да намалява количеството на простагландин F2-алфа - простагландин, който стимулира контракцията на мускулите на матката.
В едно изследване 192 жени с Предменструален синдром приемали 400 мг магнезий дневно и били регистрирани следните резултати: 95% съобщили за намаляване на болките в гърдите и ограничаване в покачването на телесното тегло; при 89% се наблюдавал спад в нервното напрежение, а при 43% главоболията намалели. Предменструалните промени в настроението също се повлияли благотворно от приема на магнезий, може би поради неговото въздействие върху нивата на серотонина.
При жените със Синдрома на поликистозните яйчници (СПКЯ) нивата на магнезий са понижени, а нивата на калций повишени, ето защо магнезият е полезна добавка при телесни процеси, свързани с плодовитостта, както и при поддържането на здравето на тъканните клетки.
Бременност
Нуждата от магнезий се повишава по време на бременността, раждането и кърменето. Развиващия се плод има нужда от магнезий, за да произвежда свой собствен аденозинтрифосфат, ензими и хормони, простагландини, както и да поддържа електролитния баланс в тялото си, докато образува свои здрави клетки. Майката трябва да приема повишени количества магнезий, за да задоволи тази нужда, за да поддържа собствените си повишени нива на хормони, простагландини, ензими и АТФ, както и увеличената тъкан на матката и гърдите. Що се отнася до раждането, ако магнезият не достига, маточната шийка ще се разшири много трудно, а за мускулите на таза също ще се окаже трудно да се отпуснат, за да се освободи път за бебето. Сийлиг свързва магнезиевия дефицит с много смущения при бременност, включително спонтанен аборт, прееклампсия, следродилни маточни крампи, плацентни изменения при еклампсия, забавяне на вътрематочния растеж и ембрионална хипоксия.
Магнезий и миалгичен енцефаломиелит (МЕ)
При независим експеримент с участието на контролна група, проведен с пациенти страдащи от хронична умора, подбрани по случаен принцип, е установено повишаване на енергийните нива и способността за справяне с емоциите след интрамускулно въвеждане на магнезий в продължение на 6 месеца.
Магнезият действа на следните нива:
- Повишаване на продукцията на АТФ, което спомага за набавянето на енергия и ограничаването на инертността на всички нива;
- Регулирането на нивата на кръвната захар спомага и за нормализирането на енергийните нива през деня;
- Освобождаването на вазодилацията и облекчаването на мускулната рестрикция в областта на шията, типични за пациенти с МЕ, облекчава главоболието и мигрената;
- Изчистването на токсичния товар има благотворни последствия за цялото тяло; магнезият помага особено в предпазването на мозъка и бъбреците от увреждания, в следствие на токсичното въздействие.
- Магнезият поддържа целостта на мускулната и нервната тъкани, които често са проблематични зони при МЕ;
- Възстановяването на магнезиево-калцивия баланс в нервите и може да спомогне за подобряване на смущения като повишена чувствителност към шум и светлина;
- Възстановяването на електролитния баланс и поток през клетъчната мембрана осигурява по-ясна комуникация, както вътре в тялото, така и между тялото и околната среда, спомага за внасянето на повече кислород и светлина в организма.
Източници на магнезий
Морските ракообразни и мекотелите с черупка имат най-високо съдържание на магнезий, следвани от ядките и семената. Добър източник на магнезий са и тъмнозелените листни зеленчуци, като бобовите растения, карфиола и авокадото. Зърнените храни също съдържат достатъчни количества, но при обработката им се губи голяма част, например 80-85% от магнезия в пшеницата се губи при смилането й на брашно, а белия ориз съдържа 83% по-малко магнезий от кафевия. Замразяването на зеленчуците също често намалява количеството на съдържащия се в тях магнезий. Заслужава си да се отбележи, че при варенето на зеленчуците във водата се отмиват и минералите, така че е добре тази вода да се използва след това за направата на сосове и заливки.
Освен това, нивата на магнезий в почвите като цяло са се понижили и поемането на магнезиий от растенията и животните по цялата хранителна верига е спаднало. Учените Макканс и Уидоусън са установили 24% спад в магнезиевото съдържание при зеленчуците, 16% при плодовете и 10% при месото, в периода между 1940 и 1991 г. В действителност, спадът на нивата в почвата би трябвало да е по-голям от отразеният в тази статистика, защото през 40-те години на XX в. зеленчуците са били варени по-дълго време. Броколите, например, били варени в продължение на 45 мин., според проучванията от 1940 г., и само 15 мин., според тези от 1991 г.
Абсорбция и усвояване на магнезия
Магнезият има нужда от висококиселинна стомашна среда, за да приеме подходяща за усвояване форма. Около 50% от него (в някои случаи до 75%, но в повечето - много по-малко) се абсорбира от тънкото черво, при условие че съществува необходимата хидрация (магнезият е водноразтворим) и достатъчно активни протеинови транспортни молекули в стените на храносмилателния тракт. Абсорбцията на магнезия се възпрепятства от калция, фосфора, калия, натрия, лактозата, излишното желязо, високите дози излишен цинк, фосфатите (например в газираните напитки), кофеина, алкохола, оксалната киселина и фитичната киселина. Свободните мастни киселини могат също да ограничат абсорбцията, както и високите протеинови нива; но много от храните богати на протеини са и ценен източник на магнезий. Диуретиците, контрацептивните таблетки, дигиталис, някои антибиотици като тетрациклин, кортизон и сърдечните гликозиди, също възпрепятстват абсорбцията на магнезия и понижават нивата на неговата наличност. Магнезият се отделя най-вече от бъбреците, но и от червата, и както се убедихме, стресът също ускорява неговата загуба.
За възможно най-добро клетъчно усвояване, магнезият се нуждае от алкална среда и подходящо ниво на витамин В6.
Допълнителен прием на магнезий – дозировка и форма
И така стигнахме до най-важния въпрос: Какво количество да приемаме и каква е най-подходящата форма?
Количеството варира според индивидуалните особености. Определящи фактори са възраста, настоящия магнезиев статус, нивото на магнезий в почвата, здравния статус на тънкото черво и особено на бъбреците, както и всички останали фактори, с които се запознахме по-горе. Освен това, високите нива на магнезий са необходимост при бременните и кърмещи жени. Нутриентният референтен прием, препоръчан от правителството на САЩ, възлиза на 300 мг за мъже и 270 мг за жени, но много учени твърдят, че тези дози са недостатъчни да задоволят реалните нужди на тялото. Д-р Елсън Хаас е установил, че средната диета обикновено ни доставя около 120 мг, а много практикуващи лекари намират за подходящо в определени случаи да предписват дори до 600-800 мг. Натравянето е изключено, тъй като излишният магнезий обикновено се изхвърля. Обикновено, заедно с допълнителния прием на магнезий се предписва и витамин В6, за да се улесни клетъчното му усвояване.
Формата, под която се приема магнезия също има значение. Много магнезиеви добавки съдържат карбонати и оксиди, поради това, че производството им е по-евтино. Но тези форми понижават киселинността в стомаха, а така влошават и абсорбцията на магнезия. В бюлетинът „Истината за минералните добавки” се цитира изследване от 1990 г., проведено от Линдберг и негови колеги, в което се установява, че магнезиевият цитрат е 4-4,5 пъти по-абсорбируем от магнезиевия оксид. Въз основа на данните от изследването на Линдберг може да се пресметне, че обогатените с дрожди добавки, които според рекламите са „във формата, в която присъстват в храните” са с парична стойност само една десета от цената на добавките с магнезиев цитрат. Магнезиевият оксид е и лаксатив, така че не бих препоръчал използването му в терапевтичните дози.
Магнезиевият сулфат е формата, под която магнезия присъства в Епсом солите и се абсорбира достатъчно трансдермално и отпуска чудесно мускулатурата разтворен в топла вана. Абсорбцията му от червата е толкова незначителна, че по-скоро привлича вода в дебелото черво и подобно на магнезиевия оксид има разхлабителен ефект.
Магнезиевият хлорид е широко достъпен за вътрешна и тренсдермална употреба, а освен това е форма, в която самият стомах превръща магнезия, така че е полезен единствено, ако киселинното ниво в стомаха е ниско. В този случай е необходимо тялото да превърне магнезия в цитратна форма, за нуждите на Цикъла на Кребс. Всъщност, тялото ежедневно създава 1,5 кг цитрати и предвид това, приемането на магнезий в цитратна форма няма да наруши значително цитратния баланс. Аспартатният запас в тялото е много по-малък и приемането на магнезиев аспартат би могло да има в по-голяма степен дебалансиращ ефект.
В заключение ми се струва полезно да отбележа, че в едно изследване от 2005 г., в което се сравнява абсорбцията на органични и неорганични форми на магнезия (вкл. цитрат, глюконат и аспартат) е установено, че органичните форми се абсорбират по-добре. Като обобщение може да се каже, че магнезиевия цитрат е най-благотворната налична форма за приемане.
Допълнителният прием на магнезий трябва да се увеличава постепенно и разумно. Тъй като магнезият увеличава детоксикационните пътища на тялото, трябва да сме сигурни, че тези пътища са способни да поемат натоварването. Това може да наложи допълнителна подкрепа за лимфната система, кръвта, черния дроб, бъбреците, белите дробове, кожата и/или дебелото черво. Добрият практикуващ лекар е способен да прецени общото ви състояние, да окаже съдействие на всички нива и да ви предпише подходящите дози магнезий и то по начин, съобразен най-добре с вашето тяло.