Днес всеки знае, че напрежението и стресът вредят на здравето. Тези два големи бича на модерното общество оказват реален отпечатък върху физическото състояние и разположението на духа.  

Науката отдавна е доказала, че те не се случват само в нашето съзнание или ум. Отзвукът от тях реално може да бъде “видян” и проследен от клетките в тялото, през работата на отделните органи и системи, до цялостното ни здравословно състояние. 

Как тялото се справя със стреса? 

Механизмът е следният: за да победи напрежението, организмът ни автоматично, напълно неволево, задвижва поредица от процеси, случващи се най-вече в две системи - вегетативна нервна система и ендокринна система.  

Вегетативната нервна система има два основни дяла - симпатиков и парасимпатиков. Най-простичко казано, симпатиковият дял се опитва да даде адекватен отговор на чисто физическо ниво, повишавайки нивата на кръвното налягане и сърдечния ритъм, кръвната захар, дихателната честота, мускулния тонус… Това са все “оръжия” на тялото в неравната битка със стреса.  

Парасимпатиковият дял при напрежение и стрес има основна роля за връщането на организма в нормално състояние: почивката и добрият сън, правилното разпределение на хранителните вещества и балансът на всички процеси, случващи се в тялото. 

Правилото е, че когато първият дял работи, вторият - почива, и обратното. Когато симпатиковата нервна система работи на пълни обороти, това означава, че човек е подложен на напрежение и стрес.  

Естествено, има случаи, когато и двата дяла работят успоредно - това се случва обаче само в екстремни ситуации, когато всички системи в тялото са “впрегнати” за постигане на дадена крайна цел. 

Другата засегната система - ендокринната система - представлява сложна мрежа от взаимосвързани жлези с вътрешна секреция. Тя също веднага се активира при състояния на напрежение и стрес, водейки до промени в хормоналния баланс и унищожаване на хранителни вещества, необходими за производството на жизненоважни хормони. 

А хормоналният дисбаланс води до неприятни симптоми и поредица от заболявания, особено при жените. Сред тях са: забавен метаболизъм и бързо качване на килограми; ниско либидо; бързо изморяване и проблеми със съня; мрачно настроение без основателна причина; висока кръвна захар; хронични възпаления; изненадващо виене на свят при бързо изправяне; чупливи нокти и капеща коса... Този списък е дълъг. 

Трите стадия на стреса 

Терминът “Стрес” е въведен в средата на 20 век от д-р Ханс Селие - канадски ендокринолог от унгарски произход, който прави серия от експерименти, стигайки до описанието на теорията на Общия синдром на адаптацията.  

Според него, без значение дали става въпрос за физически или емоционален стрес, отрицателно или положително преживяване, организмът реагира по един и същи начин:

• Първи стадий: безпокойство  

Развива се във времевия диапазон от 6 до 48 часа и ангажира симпатиковия дял на вегетативната нервна система.

• Втори стадий: противодействие  

Включва се ендокринната система чрез повишаване на производството на адреналин (хормонът, който помага при критични ситуации) и кортизол (хормонът на стреса, който, ако е в правилната доза, отговаря за баланса в организма).  

В същото време се понижава количеството на хормона на растежа, който по принцип зарежда клетките с повече енергия. В конкретния случай прави човек по-спокоен.  

Ако стресовите агресори не са много силни, тази реакция е достатъчна за връщане на тялото в обичайното му състояние. 

• Трети  стадий: умора  

Организмът е изтощен и не може сам да се справи. Започва процес на развитие на различни болести, за които в миналото се е смятало, че нямат нищо общо със стреса. 

Болестите, които стресът “отключва”  

Доказано е, че стресът намалява производството на лимфоцитите - белите кръвни клетки, които са особено важна част от имунната система на всички гръбначни животни. Именно те се борят с микробите (вируси и бактерии), които неспирно атакуват тялото ни. Това води до логичния извод, че стресът отслабва имунната система и резултатът е поредица от болести и неразположения, характерни за съвременното общество. 

Освен това днес говорим не само за стресови ситуации, а и за хроничен стрес, който най-често атакува “втория мозък” в човешкото тяло - храносмилателната система. Именно на хроничния стрес можем да припишем пандемията от гастрити, колити, язви на стомаха... Все заболявания, които за съжаление не са изключение, а правило в развитите индустриални държави.  

Освен всичко изброено дотук, стресът е и един от основните виновници за повишаването на мастните киселини в кръвта, които след време се преобразуват в лош холестерол. Последиците са: атеросклероза, хипертония, инфаркти и инсулти.  

Накрая, но не на последно място, тревожността има ключова роля в повишаване на броя на хората, които злоупотребяват с тютюневи и алкохолни изделия, употребявайки ги като уж безобидни антистрес хапчета.  

Попълване на липсите в тялото  

За да може нашето тяло да остане само в първи или втори стадий по схемата на д-р Ханс Селие и никога да не преминава в трети, има нужда от малко помощ в борбата с ежедневния стрес. Ето в какво може да се изразява тя:

• Адаптогени 

Адаптогените са билки, които имат специфични качества, които помагат на организма да се справи с емоционалния и физически стрес. Сред най-мощните адаптогени са червеният китайски (корейски) женшен, сибирският женшен, йерба мате, билките дамяна и сума. Всички те са събрани в Адаптоген комплекс, който е високо потенциран и има благоприятно въздействие върху надбъбречните жлези, нивата на кръвната захар и хормоналната система. Комплексът е подходящ при хронична умора и стрес.

• Витамин В5 

При стрес нивото на Витамин B5 в тялото драстично намалява, защото той, освен за развитието на централната нервна система, има и ключова роля за правилната работа на щитовидната и надбъбречните жлези. Често наричан антистресов витамин, той помага при режим на хронично напрежение и умора, както и при след вирусна умора, хронични болки и възпаления. Затова трябва да сме сигурни, че присъствието му в нашия организъм е на здравословното ниво. 

• Магнезий 

Безценният Магнезий, който участва в над 300 процеса в човешкото тяло, е незаменим помощник и в борбата със стреса. Подпомагащ функциите на нервната система, този жизненоважен минерал държи стресовите хормони, произвеждани от надбъбречните жлези, под контрол. Успокоява състояния като тревожност, депресия и панически атаки.  

Оказва се, че повечето хора, които се оплакват Синдром на хроничната умора имат недостиг на магнезий, тъй като множество ензимни системи не функционират с нужната интензивност.  Главоболието, мигрената, смущенията в съня и периферната нервна система също са следствие от липсата на достатъчно магнезий в тялото.