Цинкът – нутриент от решаващо значение за имунитета

Автор: Д-р Елизабет Филипс

Д-р Елизабет Филипс е неврофармаколог и хранителен терапевт в областта на функционална медицина с над 20-годишен опит. Високата квалификация на Елизабет включва бакалавърска степен по биомедицинска наука от Кралския колеж в Лондон, докторска степен по неврофармакология от Оксфордския университет и бакалавърска степен по хранителна медицина от университета „Темз Вели“.

Цинкът и неговата връзка с имунитета е област, в която са проведени хиляди проучвания и стотици рандомизирани контролирани изпитвания. Всички те демонстрират въздействието, което микронутриентът цинк може да оказва върху имунния отговор. В разгара на облекчаването на ограничителните мерки във връзка с разпространението на коронавируса в Обединеното кралство и по света и нарастването на потенциалната заплаха от увеличение на случаите на зараза (тоест от настъпване на втора вълна), ние решихме да ви запознаем малко по-подробно с научните факти за този основен нутриент.

Цинкът е микроелемент, който е от съществено значение за растежа, репродуктивното и общото здраве на човека през целия му живот. Необходим е за структурата и функцията на буквално хиляди различни протеини, сред които ензими, транспортери и транскрипционни фактори. Една от най-важните роли на цинка е като „портиер“ на имунната система. Цинкът подпомага вродения и придобития имунитет чрез директни, индиректни и антиоксидантни механизми, които помагат на организма да се бори с инфекциите.

Цинкът и имунитетът

Дефицитът на цинк не само компрометира имунитета, но тласка имунната система към състояние на възпаление, което може да предразположи тялото към увреждане на белите дробове и други органи. Ниските нива на цинк например се свързват с по-голяма тежест на протичане на сепсиса, животозастрашаваща инфекция с усложнения.

Дори лекият недостиг на цинк може да увеличи риска от развиване и тежестта на протичане на вирусните инфекции - към които спадат респираторните, като грип и пневмония. Освен това, според инвитро изследвания цинкът може да инхибира репликацията (а по този начин да намали потенциалния товар на инфекцията, с която организмът трябва да се бори по други начини) на грипа, коронавируса, риновируса и респираторно-синцитиалния вирус.

Както всички знаем, рискът от респираторни инфекции се увеличава с възрастта, поради влошаване на имунната функция, известно като „имуносенесценция“. Процесът на имуносенесценция отчасти се контролира от тимулина, съдържащ цинк хормон, който се секретира от тимусната жлеза и регулира производството и съзряването на един вид бели кръвни клетки, известни като Т-лимфоцити или просто Т-клетки.

Вероятността от развиване на недостиг на цинк и други необходими на имунната система нутриенти също се увеличава с напредването на възрастта. Продължителният недостиг на цинк води до атрофия на тимусната жлеза, намаляване на популациите на Т-клетки и понижен имунитет. За щастие изследванията с животински модели показват, че ходът на свързаната със стареенето атрофия на тимуса може да бъде обърнат чрез допълнителен прием на цинк, което предполага, че имуносенесценцията може да не е неизбежна. Данните от изследванията с животни се подкрепят от изследвания с хора. При едно от тях например е установено, че допълнителният прием на цинк (30 mg на ден в продължение на три месеца) увеличава популациите на Т-клетки при възрастни хора.

При любопитно, публикувано преди много години изследване е установено, че белите кръвни клетки на участниците в напреднала възраст произвеждали по-малко интерферон - цитокин участващ в унищожаването на вирусите – в сравнение с тези на по-младите участници. Но и в този случай способността за производство на интерферон не била загубена окончателно: когато белите кръвни клетки от възрастни хора били подложени на инкубация с физиологични концентрации на цинк, те започнали да произвеждат интерферон в количества, сравними с тези при по-младите индивиди.

Приложението на цинк понижава риска от пневмония с 64% при пациенти на интензивно лечение и командно дишане

Осъществени са няколко клинични изследвания, за да се определи дали допълнителният цинк може да влияе върху риска от инфекции като пневмонията при хора в напреднала възраст. В рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо контролирано изпитване, участниците получавали ежедневно добавка с мултивитамини и минерали (сред които цинк) в продължение на една година. При онези от тях, които достигнали нормални нива на цинк, честотата и продължителността на пневмонията били по-ниски, а употребата на антибиотици била по-рядка в сравнение с групата на участниците с ниски серумни концентрации на цинк. Друго изследване пък показва, че допълнителният прием на цинк намалява риска от пневмония с 64% при пациенти на интензивно лечение и командно дишане

Забележителен е фактът, че въздействието на цинка върху продължителността на човешкото здраве надхвърля рамките на имунитета. Дефицитът на цинк се свързва с повишаване на риска от развиване на болестта на Алцхаймер, атеросклероза (втвърдяване на артериите), диабет, остеопороза и някои видове рак, сред които рак на панкреаса. И обратно, поддържането на адекватни нива на цинк през целия живот може да спомогне за защитата срещу хронични заболявания свързани с процеса на стареене. Все повече данни сочат, че хората със задоволителни серумни концентрации на цинк са изложени на по-нисък риск от смъртност от всички причини - което предполага, че цинкът влияе както върху продължителността на здравето, така и върху тази на живота.

Допълнителният прием на цинк може да подобри контрола на кръвната глюкоза при пациенти с преддиабет и диабет

Цинкът изпълнява роля и в инсулиновата сигнализация, като спомага за регулиране на нивата на кръвната глюкоза. Серия рандомизирани контролирани изследвания с пациенти с преддиабет показват, че допълнителният прием на цинк води до понижение на нивата на кръвната глюкоза и холестерола и намаляване на броя на пациентите развиващи диабет. Заключението въз основа на мета-анализ на 32 изследвания с общо 1700 участници е, че допълнителният прием на цинк може да подобри контрола на кръвната глюкоза както при пациенти с предиабет, така и при пациенти с диабет. Ефективните дози цинк според мета-анализа варират в границите от 20 до 50 mg на ден.

Интересен е фактът, че затлъстяването и/или диабетът са заболявания, които могат да увеличат риска от респираторни инфекции. Цинкът може да е една от честите връзки: затлъстяването и/или диабетът повишават риска от дефицит на цинк, което от своя страна увеличава риска от инфекции. Цинкът обаче не е единствената връзка: недостатъчните нива на витамин D също се свързват със затлъстяването, диабета и инфекциите.

Кой е изложен на риск от недостиг на цинк?

Тялото няма специализирана система за съхранение на цинка, така че е необходимо този минерал да се консумира всекидневно, за да се поддържат необходимите нива. Популационни изследвания сочат, че преобладаващият граничен прием на цинк варира от 12% при по-младите до 30% или повече при хората на възраст над 60 години.

Цинкът присъства в много и различни храни, но концентрацията му е много висока в месото, птиците и черупчестите мекотели. Вегетарианците, и особено веганите, които не консумират животински продукти, са изложени на повишен риск от недостиг на цинк, особено ако избягват и ядките и семената, които съдържат относително високи количества цинк. Цинкът в растителните храни е също така с по-ниска бионаличност, поради присъствието на фитати, които се свързват с цинка и предотвратяват неговото усвояване.

Пациентите с целиакия, които консумират безглутенови храни, също може да са изложени на риск от развиване на дефицит на цинк и някои други нутриенти. Едно проучване свидетелства, че 67% от новодиагностицираните с целиакия възрастни пациенти имат субоптимални нива на серумен цинк, а друго проучване свидетелства, че 40% от хората на дългосрочна безглутенова диета са с недостиг на цинк. В такива случаи се препоръчва допълнителен прием на цинк (от 25 до 40 mg на ден).

Начинът на хранене е един от факторите. Изследванията показват, че за развиването на недостатъчност могат да допринесат също чревната малабсорбция (която често съпътства целиакията), възпалителните заболявания на червата, автоимунните заболявания, бъбречните или чернодробните заболявания, ракът или лечението на ракови болести и употребата на лекарства (като антибиотици, статини и медикаменти за кръвно налягане).

Колко цинк ни е необходим?

Цинкът е микронутриент, което означава, че от него са ни необходими малки количества всеки ден. Препоръчителният дневен прием е 8–15 mg дневно в зависимост от възрастта и пола. Според едно изследване допълнителният прием на 10 mg цинк дневно може да увеличи количеството на произвеждащите интерферон клетки и по този начин да подсили имунната система срещу вирусни инфекции. По-скорошни проучвания сочат, че 30 mg на ден може да е по-ефективна доза в това отношение.

Цинкът допринася за нормалната функция на имунната система, нормалния метаболизъм на въглехидратите, нормалната когнитивна функция, фертилитета и репродукцията, а също и за поддържането на нормалното състояние на костите, косата, ноктите и кожата.