Витамин K2 - 30 капсули

Витамин К е мастноразтворим витамин и е открит през 1929 г. от датския учен Хенрик Дам. Витамин К присъства в храните или като филохинон (витамин К1), или като менахинон (витамин К2). Следователно, витамин К1 се среща в растенията, докато витамин К2 изисква ферментация на витамин К1, която се постига чрез чревната микрофлора или ферментиралите храни. Японското ястие „натто“ съдържа ферментирали соеви зърна и е богат източник на витамин К2.

Витамин К е открит доста късно в относителни условия и първоначалният механизъм на действие е бил коагулация. Всъщност, витамин К има значение за няколко важни физиологични процеси, особено карбоксилирането на калциево-свързващи протеини. Витамин К спомага за модифицирането на протеините (остеокалцин и матричен гла-протеин) така, че те да могат да свързват калция, за да инициират абсорбцията му в костите. Този процес допълнително се смята, че намалява риска от артериална ригидност, като насочва калция в костите, а не към кръвообращението. Междувременно са проведени епидемиологични проучвания, които обръщат особено внимание върху ролята на витамин К за здравето на сърдечносъдовата система.

Дефицитът на витамин К се свързва с нарушено кръвосъсирване, което води до прекомерно кръвотечение и синини. Това е по-често срещано при новородените, които могат да се родят с много ниски чернодробни резерви, затова обикновено се прилага интрамускулно инжектиране на витамин К1. Хора, на които са предписани многократни курсове на лечение с антибиотици, които използват добавки за свързване на мазнини, приемат големи количества алкохол, имат бактериални или вирусни инфекции, панкреатична недостатъчност или при бариатрична байпасна хирургия, са изложени на риск от дефицит на витамин К. Състоянието на витамин К се оценява с помощта на коагулационен тест.

Витамин К2 може да бъде написан като МК-(номер), където М=менахинон, К= витамин К, а номерът определя броя на страничните вериги в молекулната структура. Най-често публикуваното изследване е на МК-4 и МК-7, но може да има произволен брой странични вериги. В допълнение, витамин К1 може да бъде трансформиран в МК-4 от микробиома.

Клинични приложения

Витамин К е откритие на 20-ти век и следователно съществуват по-малко на брой клинични проучвания за употребата му, публикувани относно неговото приложение в сравнение с други мастноразтворими витамини. Повечето доказателства са свързани с ролята на витамина при съсирването на кръвта, значението му за здравето на сърдечно-съдовата система и усвояването на калций в костите. Предварителните констатации предполагат чувствителност към инсулин и ползи, свързани с намаляване на зачервяването на кожата.

• СЪСИРВАНЕ НА КРЪВТА: Зависимото от витамин К карбоксилиране на глутамат произвежда карбоксил-глутилови протеини, които циркулират в кръвната плазма. При нараняване се появява сигнал за съсирване на кръвта, като карбоксил-глутиловите протеини се свързват с колагенни влакна и тъканен протеин, за да се получи съсирване. Съсирванията трябва да предотвратяват кръвоизлив и водят до образуване на тромби.

• ЗДРАВА СЪРДЕЧНО-СЪДОВА СИСТЕМА: Предполага се, че недостигът на витамин К в сърдечно-съдовата система може да увеличи количеството на бета-карбоксилираните протеини, зависими от витамин К и потенциално да доведе до повишено отлагане на калций, калциране на коронарната артерия и евентуално сърдечносъдово заболяване. Все повече данни показват, че за здравословното функциониране на сърдечно-съдовата система, костите и стените на артериалните съдове, е необходим по-голям прием на витамин К2 от този, който е известен като необходим за коагулацията на кръвта.

Две проведени групови изследвания изучават хранителния прием на витамин К2 и риска от коронарна болест на сърцето. И двете проучвания откриват обратно пропорционална зависимост: колкото е по-голям приемът на витамин К2, толкова е по-малък рискът от сърдечно-съдови заболявания. Първото проучване обхваща 16057 пациенти и отбелязва среден прием на витамин К2 от 29,1 mcg дневно. Освен това те съобщават, че всяко увеличение на витамин К2 дневно с 10 mcg на ден се свързва с допълнително намаление с 9% на риска от заболяване на сърдечно-съдовата система. Второто проучване посочва 41% намаление на риска от заболяване на сърдечно-съдовата система, когато пациентите приемат 32,7 mcg дневно или повече витамин К2.

Периферната артериална болест (ПАБ) е състояние, което води до стесняване и втвърдяване на артериите в краката и ходилата. Епидемиологично проучване, използващо група пациенти от Европейското перспективно проучване на рака и храненето (EPIC), оценява 36 629 пациенти, за да установи връзката между приема на витамин К и риска от ПАБ. Доказано е, че приемът на витамин К1 и К2 е в обратно пропорционална зависимост с високото кръвно налягане и захарния диабет тип II (ИНЗД). Приемът на витамин К2 изглежда води до най-малък риск от ПАБ при хора със захарен диабет тип II.

Артериалната ригидност е биомаркер на сърдечно-съдовите заболявания и се е превърнала в стандартно средство за прогнозиране на развитието на сърдечно-съдово заболяване. Затова група изследователи проучват въздействието на допълнителния дневен прием на 180 mcg витамин К2 МК-7 в продължение на три години при жени в период на постменопауза и сравняват резултатите с плацебо група. Те наблюдават, че през първите 12 месеца е постигнато максимално карбоксилиране на протеини, зависими от витамин К и това продължава до 36-тия месец при групата, приемаща витамин К. След три години се наблюдава значително понижение на скалата на артериалната ригидност в сравнение с плацебо групата, при която ригидността е леко повишена. Последващи проучвания показват, че тези, които имат по-високи стойности на артериална ригидност на изходно ниво, реагират по-благоприятно на лечението с витамин К.

Накрая, интересен преглед на литературата съпоставя механистични доказателства, свързани с ролята на витамин К при намаляване на калцификацията на сърдечните съдове. Калцификацията на сърдечните съдове причинява риск от сърдечно-съдово заболяване и се регулира от витамин К-зависими протеини. Един такъв протеин е матричният гла-протеин (MGP), който има съществено участие в калцификацията на сърдечните съдове. Трябва да се отбележи, че дефосфорилираните некарбоксилирани матрични гла-протеини са показателни за липсата на витамин К2 и причиняват калцификацията на сърдечните съдове, докато фосфорилираните карбоксилирани матрични гла-протеини чрез свързване с витамин К2 предотвратяват калцификацията на сърдечните съдове и допринасят за пренасочването на калция в костите. Допълнителният прием на витамин К2 може да е полезна добавка към хранителен режим като превантивна мярка за калцификация на сърдечните съдове.

КАЛЦИФИКАЦИЯ НА КОСТИТЕ: Остеокалцинът е протеин, който се карбоксилира, за да инициира абсорбцията на калций в костите. Всъщност, остеокалцинът се получава от остеобласти по време на образуването на костната матрица и е един от неколагеновите протеини в костите, който е в най-големи количества. Образуването на остеакалцин се контролира с 1,25- дихидроксихолекалциферол (активната форма на витамин D), а неговата активност при калциране на костите се регулира чрез карбоксилирането му. В подкрепа на това няколко проучвания показват, че за тези с ниско циркулиране на витамин К, рискът е по-голям от развитие на остеопороза или фрактура на костите. Докато инвитро проучванията предполагат допълнителен механизъм на витамин К2, свързан с подобряване на минерализацията и забавяне на резорбцията на костите. Това е подкрепено от Фрамингамското проучване на потомците, което показва, че плазмените и хранителните нива на витамин К са в обратно пропорционална зависимост с протегерина, гликопротеинът, който потиска разрушаването на костите, предизвикано от остеокластите.

Неекспериментални изследвания показват, че слабият прием на витамин К2 (МК-7) се свързва с по-голям риск от фрактура на бедрената кост при японската жена в постменопауза, докато високата консумация на „натто“ - с по-малка загуба на костна тъкан. При рандомизирано клинично проучване са наблюдавани 257 жени в период на постменопауза, които са приемали едновременно плацебо или 45 mcg витамин К2 дневно в продължение на 3 години. Резултатите показват увеличаване на маркерите за формиране на костна тъкан, значително забавяне на загубата на костна минерална маса в шийката на бедрената кост, съчетано с увеличаване на широчината на бедрената шийка в сравнение с плацебо групата. Интересен факт е, че подобренията са постигнати за 12 месеца от проучването и са поддържани до края на проучването, до 36-тия месец.

Добре замислено рандомизирано контролирано изпитване в четири групи изследва костната калцификация при жени в постменопаузален период, страдащи от остеопороза или остеопения. На пациентите на случаен принцип се дава или витамин D3, витамин К2, витамин D3 и витамин К2 или хранителни образователни групи в продължение на 24 месеца. Групата, приемаща витамин К2, показала подобрение в костната минерална плътност, но не и статистическа значимост. Групата, приемаща витамин К2 и витамин D3, отбелязва статистически значимо подобрение на костната минерална плътност, като и двете групи задържат подобренията до края на проучването, до 24-тия месец.

Японско рандомизирано контролирано изпитване изследва ефекта на ниска доза витамин К2 върху костната калцификация. За участниците в изпитването, които са на възраст 55-65 години, на случаен принцип се определя прием на 1.5 mg К2 (МК-4) или плацебо. След 6-тия и 12-тия месец серумните некарбоксилирани концентрации на остеокалцин са значително по-ниски в групата, приемаща К2, в сравнение с плацебо. Докато групата, приемаща витамин К2, поддържа нивото на костната минерална плътност на предмишницата, при плацебо групата се наблюдава значително намаляване. Изследователите стигат до заключението, че резултатите показват, че допълнителният прием на ниски дози витамин К2 подобрява качеството на костната тъкан при японските жени в постменопаузен период.

Рандомизирано контролирано изпитване използва комбинирана терапия, за да оцени костната калцификация при индонезийски жени. На пациентите се назначава или 45 мг витамин К2 и 1500 мг калций дневно или плацебо в продължение на 48 седмици. Изследователите отчитат подобрение в лумбалната костна минерална плътност и намаляване на подкарбоксилирания остеокалцин в групата К2-калций. Това предполага, че подобренията, свързани с костната минерализация, се дължат на карбоксилирането на витамин К-зависимия протеин остеокалцин, който предизвиква абсорбирането на калция в костите.

Анализът на 19 рандомизирани контролирани изпитвания показват, че тези с по-голям прием на витамин К2 имат понижени нива на некарбоксилиран остеокалцин и по-високи нива на карбоксилиран остеокалцин.

Множество проучвания показват благоприятното въздействие върху костите, когато витамин К се комбинира с витамин D3 и калций или други минерали, които са включени в хидроксиапатита за реминерализация на костите.

Фигура 1 Преглед на проучванията, които използват витамин К2 и калцификация на костните мерки 

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ ИНСУЛИН: Витамин К е кофактор за ензима ƴ-глутамат карбоксилаза, който е изключително важен за превръщането на глутамат в ƴ-карбоксиглутамат, който трансформира протеините, зависими от витамин К, в карбоксилирани протеини, зависими от витамин К. Остеокалцинът е витамин К-зависим протеин, който има значение за инсулиновата чувствителност и глюкозния метаболизъм. Фигура 2 показва предложения механизъм за поносимост към глюкоза и инсулин сенсибилизиращ ефект на витамин К2.

Малко 4-седмично проучване на висока доза при млади мъже (18-25 г.), приемащи 30 mg витамин К2, показва по-добри показатели за инсулинова чувствителност в сравнение с плацебо. Авторите правят заключение, че витамин К2 има благоприятен ефект върху глюкозната поносимост при тази популация.

Освен това, групово проучване изследва данни от 38 094 холандски мъже и жени, за да определи риска от развитие на захарен диабет тип II във връзка с хранителен прием на витамин К2. Резултатите показват, че има обратно пропорционална зависимост между приема на витамин К2 и риска от развитие на захарен диабет тип II. Тъй като същото групово проучване показва обратно пропорционална зависимост между приема на витамин К2 и маркера на възпалението, авторите предполагат, че витамин К2 влияе върху спирането на възпалителни процеси.

Интересен факт е, че проучването PROSPECT (проучване за здравето на сърдечно-съдовата система, проведено в цяла Европа, Хонконг и САЩ) показва, че по-високият прием на витамин К2 се свързва с по-ниското разпространение на метаболитния синдром.

Фигура 2: Предложеният механизъм за глюкозна поносимост и инсулинова чувствителност на витамин К2.

БЕЗОПАСНОСТ: Витамин К1 и витамин К2 са безопасни, ако се приемат допълнително, като не се постига токсичност. Въпреки това, витамин К3, синтетичен витамин К (менадион) е известен като силно токсичен и се свързва с увреждане на черния дроб и жълтеница.

БЕЗОПАСНОСТ: Витамин К1 и витамин К2 са безопасни, ако се приемат допълнително, като не се постига токсичност. Въпреки това, витамин К3, синтетичен витамин К (менадион) е известен като силно токсичен и се свързва с увреждане на черния дроб и жълтеница.

Дози от 45 mg МК-4/ден са използвани безопасно при изследвания, което е 450-пъти повече от настоящите хранителни препоръки. Въпреки че такива големи количества не се препоръчват на широката общественост, това показва, че витамин К има отлични данни, свързани с безопасна употреба в големи количества.

Противопоказания: Витамин К не трябва да се използва заедно с антикоагуланти, диуретици и медикаменти за коагулация.

БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ: Само под наблюдение на Вашия лекар.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ МЕДИКАМЕНТИ: Витамин К не трябва да се използва заедно с антикоагулиращи медикаменти.

Свързани продукти

Коензим Q10 30mg,  Магнезий 300мг,  Кардио мулти.